Никол Кидман за работата, изкуството и силата на жените, част 2

Продължение...

Момичетата имат добър пример за подражание: Кидман без много шум подкрепя женски проекти. Догодина ще се появи в драмата за Гражданската война на София Копола The Beguiled заедно с Кирстен Дънст и Ел Фанинг, и ще работи отново с дългогодишната си приятелка и режисьор на „Портрет на една дама” Джейн Кемпиън за втория сезон на минисериала Top of the Lake. „Много са малко пионерите като Джейн”, казва Кидман, която се запознава с Кемпиън на 14. Тогава я избират за роля в студентски филм на начинаещата режисьорка, а Кидман и до днес смята Кемпиън за един от най-близките си приятели. „Тя проправи пътя. Няма много жени от нейното поколение, които може да са ѝ еквивалент. Което е жалко, защото човек може да се сети за много, много мъже с толкова завладяващ и визионерски език. Това се опитваме да променим сега. Трябва да стане.”

А Кидман със сигурност играе роля в това. Заедно с друга близка приятелка – Рийз Уидърспуун, тя е изпълнителен продуцент и актриса в предстоящата премиера на HBO Big Little Lies, адаптация по бестселъра на австралийската писателка Лиан Мориарти. „Радвам се, че съм част от общност, в която мога да правя това”, казва Кидман. „Ако мога, бих дала възможност на жена. И двете с Рийз си казахме „Трябва да го направим.” Преживяването било толкова приятно, че Уидърспуун и Кидман вече са решили да се пробват и с последната книга на Мориарти – Truly Madly Guilty.

Но тя не просто фаворизира жените, а разказвачите на истории; би работила с някой режисьор без значение как изглежда информацията за него в IMDB. Наскоро Кидман си сътрудничи с Лантимос („Просто вярвам в него като артист, в неговия глас, в чистотата на изкуството му.”), с Джейсън Бейтман, който режисира миналогодишната ѝ роля в „Семеен корен”; с Джон Камерън Мичъл, режисьора на „Заешка дупка”, с когото ще се срещнат отново догодина в How to Talk to Girls at Parties. „Всичко е на доверие. Просто им се доверявам, вярвам и почваме”, казва тя. „Никога не се пазя, щом съм вътре. Така избирам да живея. Може би ще е по-лесно и безопасно да се пазя повече, но това просто не съм аз.”

Истина е, казва Лий Даниелс, който режисира Кидман във „Вестникарчето” през 2012. „Ако ѝ бях казал да скочи от покрива, щеше да го стори. Нещата, които направи за мен в този филм, не знам дали някой друг би стигнал толкова далеч, или би се показал толкова раним”, казва той. „Тя наистина вложи душата си.”

Даниелс, като много други, не е бил сигурен какво да очаква от Кидман в началото. „Мислех си, че е ледена принцеса”, казва той. „Но там има някаква дихотомия. Чупливост. Тя издига стена – за което помага и красотата ѝ – за да прикрие този толкова раним артист.”

Но това, че е чувствителна не значи, че не е смела. Да вземем например известната вече сцена от „Вестникарчето”, в която носителката на Оскар Кидман трябва да се изпикае върху Зак Ефрон. „Дойде време да я снимаме и аз си казах: „Не мога да го направя. Това е Никол Кидман – не знам дали това е добър ход за кариерата ѝ. Наистина ли искам да го направи”, казва Даниелс през смях. „Всъщност тя ме подбутна. Каза ми: „Хайде, Лий, за това съм дошла.” Сцената остава, а Даниелс е напълно сразен от звездата си. „Тя е „Играеш или умираш”, казва той. „Затова бих работил с нея винаги и завинаги.”

Миналата година Кидман, която започва кариерата си в театъра, се изправя пред друг свой страх, когато се връща в лондонския Уест Енд след 17-годишно отсъствие, за да изиграе изявения ДНК учен Розалинд Франклин във „Фотография 51”. „Беше плашещо”, казва тя. „Но резултатът беше огромна радост. Не съм изпитвала такава от толкова много време. Всяка вечер да правя това, което правех като дете... да го правя отново. Беше толкова удовлетворяващо да играеш пред публика. Живееш и умираш всяка вечер и трябва да направиш така, че да стане. Това е най-висшата форма на актьорска игра.”

Може да се каже, че театралната тръпка се е върнала. „Искам да продължа да го правя. Не знам дали е важно, но определено е нещо, което имам нужда да правя. Това не е непременно хубаво чувство. А е някаква потребност.” (Пиесата получи почти световна слава и спечели на Кидман театралната награда на Evening Standard за най-добра актриса за 2015.)

Вече се свечерява в Охайо и почивката по време на снимките на Кидман почти свършва. Пише си в групов чат с приятелките си от Нашвил – Кони Бритън, Шерил Кроу, Кимбърли Уилямс-Пейслий и Касиди Бентли. Всички ще вечерят заедно днес, но Кидман ще пропусне, защото е на работа. Както казва Кроу, тя е неразделна част от групата. „Засичахме се през годините на най-различни събития, но станахме добри приятелки, когато се преместих в Нашвил”, казва Кроу за Кидман.

Освен това тя внася в групата и малко приключенски дух. „Скачала е от самолети безброй пъти – безстрашна е”, добавя Кроу. „Това може да се види и в избора ѝ на роли, но нямам идея дали към всичко в живота си подхожда по този начин.”

Кидман смята, че това желание да се вълнува е едно от най-ясно изразените ѝ и жизнеутвърждаващи качества. „Грешките, които съм правила, винаги са включвали хора, които не са съвпадали с крайното ми артистично желание – когато съм се опитвала да бъда по-хомогенна или да не съм толкова дръзка. Когато бивам заведена на места, които не пасват на това, което съм аз вътрешно, тогава не се получава.”

А каква е тя? Смее се. „Цялата работа е, че ще гледам да се опитам. Мисля, че това е най-фрустриращото за хората покрай мен, които искат да съм по-стратегически настроена. Но съм си така от 14-годишна. Не се нагаждам”, казва тя. „Просто такава ми е природата.”

Източник: Town&Country